Беше късно през нощта, когато някой позвъни в скъпата къща на сем. Локууд и Тайлър отвори вратата:"-Клаус? Какво правиш тук?"
"-Моля те Тайлър. Позволи ми да го видя!"
"-Клаус, късно е!"
"-Моля те Тайлър. Само за малко. Моля те позволи да видиш сина си. Обещавам, че няма да каже нищо. Ами ако беше ти на моето място? Какво би направил?"
"-Добре, но той спи. Хайде. Влизай!"
Двамата се качиха по стълбите и Тайлър отвори вратата и Клаус видя как Деймън спи спокойно в стаята на доведения си баща.
"-Господи. Толкова е красив."-Клаус не може да сдържи сълзите си и тежко преглътна, след което си затвори очите опитвайки се да скрие сълзите си и сложи ръка на тях като наведе глава надолу.
"-Благодаря ти Тайлър."
"-Мисля,че е време да си вървиш!"
"-Грижи се за него!"
"-Грижил съм се за него цял живот и ще продължа да го правя. Той ми е син!"
В имението Майкълсън, Клаус държеше в ръка бутилка с уиски и обикаляше нервно в хола, като отпиваше от шишето, когато съпругата му Хейли влезе в къщата, тя си остави дамската чанта на закачалката и влезе в хола и застана пред Клаус с ръце на кръста:"-Какво стана с теб по дяволите тази вечер? И защо се развика на Катрин без причина?"
"-Не е без причина Хейли!"
Хейли скръсти ръце пред гърдите си:"-И каква е тя?"
"-Защото момчето за което говореше Катрин ми е син."
Хейли си прехапа долната устна опитвайки се да сдържи гнева си:
"-Шегуваш се, нали?"
"-Хейли, съжалявам."
"-От нея ли е?"
Клаус мълчеше и не знаеше какво да отговори, а само гледаше съпругата си.
"-Господи..От нея е."-Хейли не можеше да повярва и очите й мигновено се напълниха със сълзи и поклати глава опитвайки се да отрече истината.
На сутринта в имението Локууд, Деймън спеше спокойно , когато отвори очи видя баща си над него.
"-Добро утро татко!"
"-Добро утро сине."
"-Може ли да те попитам нещо?"
"-Разбира се сине."
"-Защо ме мразиш татко?"
"-Какво? Не те мразя."-Тайлър го погали по косата-"-Ти и брат ти сте най-хубавото нещо, което ми се е случвало в живота ми."
"-Но.."
"-Какво Деймън?"
"-Нищо. Забрави. Трябва да отивам на училище."
"-В никакъв случай. Оставаш леглото господинчо. Китката ти е счупена."
Стефан застана на прага на вратата:"-Татко, имам тренировка преди училище и закъснявам. Ще ме закараш ли?"
"-Съжалявам Стефан. Днес оставам при брат ти. Ще кажа на шофьора."-стана от мястото си и мина покрай по-малкият си син и го потупа по рамото и излезе от стаята.
"-Ще те убия! Съсипваш ми живота."-Стефан се хвърли върху леглото и двамата започнаха да се борят, когато Стефан хвана врата на Деймън и го стисна, точно в този момент Тайлър влезе и дръпна Стефан от Деймън и го погледна:
"-Полудя ли?"
"-Все едно. С мама стъпвате на пръсти покрай него. Защо?"
"-Достатъчно! Отивай на училище!"-Тайлър посочи с пръст вратата.
"-Вървете по дяволите и двамата!"-Стефан им обърна гръб и излезе от стаята като тръшна вратата след себе си, а Тайлър се обърна към Деймън.
"-Добре ли си?"
"-Да, добре съм."
"-Почини си."
Хейли спря Каролайн пред един магазин.
"-Здравей Каролайн."
"-Хейли?"
"-Защо го направи Каролайн? Защо излъга Клаус за детето му от теб?"
Каролайн се огледа притеснено:"-Нека да не го обсъждаме тук!"
"-Не ми пука, че хората ще разберат истината за живота на г-ца Мис Перфектна."
"-Хейли, азз.."
Хейли вдигна ръка за да я накара да замълчи:"-Недей! Не си прави труда. Каквото има да казваш, ще го кажеш на Клаус. Само и единствено на него дължиш обяснение, защото не възнамерявам за втори път да събирам разбитото му сърце."-бръкна в чантата си и извади една бебешка дрешка и я подаде на Каролайн,а Каролайн я взе от ръката й.
"-Какво е това?"
"-Това е спомен от мъртвото бебе на Клаус, което очевидно е живо. Не знам какво ще правиш, но съм напълно убедена, че съпругът ми ще иска да е част от живота на сина си."
"-Ти чуваш ли се? Клаус не бива да се доближава до Деймън."
"-Да беше помислила преди да излъжеш съпругът ми. Задръж ританките."-обърна й гръб и се качи в колата си като потегли, а Каролайн погледна дрехата в ръката си и се обърна след потеглилата кола като гледаше шокирано и лек вятър подухваше и развяваше леко златните коси.