Тази глава е малко кратка и съжалявам затова , но просто така се е получило

Хенри беше гол до кръста:"-Стискаш ли ти принцеске?"

Лили го гледаше със сериозен поглед и си съблече блузата като остана само сутиен.Точно тогава Деймън влезе в стаята държейки едногодишната си дъщеря Катрин."-Лили, би ли помогнала за.."Хенри и Лили го погледнаха и си взеха дрехите от земята и му обърнаха гръб и се облякоха набързо.

"-О , за бога. Той какво прави тук?"-дъщеря му в ръцете му започна да се смее и да пляска с ръце и точно в този момент се чу изстрел.

"-Това прозвуча като изстрел от пушка."-Лили се обади.

Стефан тъкмо разтоварваше багажа от колата, когато чу изстрела и се обърна към къщата.

"-Какво беше това?"

"-Татко!" Девън се затича към него и го прегърна, а той я вдигна на ръце и я завъртя и в този момент излезе Грейсън от къщата държейки по-малката си сестра Емили, следван от брат си и по-малката си братовчедка.

"-Грейсън, какво става?"

"-Не знам чичо!"

Стефан пусна дъщеря си на земята и чу идващата кола и се обърна към звука и колата се движеше към къщата му с бясна скорост:"-Забрави, че съм те питал. Отговора сам дойде."

Колата спря рязко на алеята им и Клаус и Хейли слязоха от нея и Хейли се затича към къщата, а Клаус вървеше точно зад нея и тя спря и погледна ядосано Стефан.

"-Къде са синовете ми?"-изплю тя гневно и съпругът й добави.

"-Знаеш ли Стефан? Писна ми , децата ни да забъркват моите в каши!"

"-Мисля,че децата ти се справят и сами в това , без нашите да са замесени!"

"-Не трябва да съм изненадан Стефан, защото ти и брат ти имате умението и харизмата да се измъквате от кашите. Сигурен съм,че и децата ви са го наследили от вас, но ме чуй внимателно! Само и ако косъм е паднал от главите на Хенри и Деклан, кълна се в паметта на брат си, че няма да оставя нещата така!"-приближи се заплашително към него и застанаха очи в очи и извика с всички сили ."-РАЗБРА ЛИ МЕ?!"-и го бутна с две ръце към стената на къщата:"-Разбра ли ме?"

Елена излезе и застана на верандата:"-Полудяхте ли? Тук има деца!"

Каролайн изпрати Деклан и Хенри все още държейки пушката опряна зад гърбовете на момчетата: "-Вземете си ги? Тук не са добре дошли!"

Хейли искаше да убие Каролайн на момента, когато я видя,че заплашва синовете й:

"-Ти да не полудя? Да заплашваш с оръжие непълнолетни Каролайн."

"-Оръжието е законно , а освен това те са влезли в дома ми без разрешение, така че това се води влизане с взлом."

Клаус се засмя:"-Дъщерята на шерифа знае това добре, нали?"

"-Вървете си , преди да стрелям. Навлезли сте в частна собственост!"

Хейли посочи с ръка пикапа на синовете си:"-Тръгвайте пред нас веднага! Ще се разправяме вкъщи!"

Елена и Каролайн бяха в кухнята и Елена наливаше кафе:"-Боже, каква сутрин?!" и погледна снаха си"-Кафе?"

"-Благодаря Елена. Имах нужда от това!"-взе чашата от ръката й и отпи една голяма глътка.

Малката Блейк изтича до нея."-Мамо..Съжалявам. Аз съм виновна. Ако с татко не се бяхте скарали, заради мен, ти нямаше да си в болница."-очичките й бяха пълни със сълзи, а Каролайн се усмихна леко..

"-О, миличка. Ти нямаш вина. Ела тук."-Блейк се затича към майка си и Каролайн я взе на ръце и я прегърна и малката зарови глава в косата й, а тя погледна съпругът си с насълзени очи, който стоеше на прага на вратата на кухнята гузен, когато чу думите на дъщеря си и от погледа на жена му го заболя, но преглътна тежко.