В местния затвор на Мистик Фолс, Илайджа дойде придружаван от полицай:"-Я вижте кой реши да се завърне. Блудният син."-седна срещу брат си.

"-Илайджа моля те. Трябва да поговорим!"

Илайджа скръсти ръце на гърдите си и се облегна назад:"-За какво?"

"-Знаеше ли,че Каролайн е родила бебето ми?"

Илайджа извъртя очи:"-Ето! Започва се!"

Очите на Никлаус се насълзиха:"-Знаел си през цялото това време ,нали?"

Илайджа си сложи ръцете на масата и се наведе напред:"-Тя направи правилният избор. Въпреки, че ти се отказа от нас. От собственото си семейство и избра да си лекар вместо престъпник като нас, но все пак си оставаш член на това семейство. Не можеш да избягаш. Кръвта вода не става Клаус."

Клаус не издържаше и една сълза потече по бузата му и втора се канеше да падне по другата му буза от окото.

"-Колкото и да те боли Клаус, за да го защитиш и да не го въвличаш в нашия свят, ще трябва да стоиш далеч от синът си. Остави го да си живее живота."

Клаус затвори очи опитвайки се да скрие сълзите си от брат си и преглътна тежко.

Мат Донаван-местен полицай влезе в магазина с Деймън и Стефан:"-Извинете, че ви прекъсвам, но тези двамата случайно да са ваши?"

Каролайн възкликна и ги погледна:"-Господи. Защо не сте на училище?"

"-Татко ми разреши да не ходя на училище заради това!"-вдигна си ръката, която беше с гипсирана китка.

"-Намерих ги на моста Уикъри Кер!"

"-О, Стефан. Не отново!"-Каролайн се приближи до синът си и го прегърна.

"-Тайлър, знам че момчетата по график трябва да останат при теб този уикенд, но може ли поне тази вечер да останат при мен?"

"-За мен няма проблем, стига и те да са съгласни."

"-Е, какво ще кажете момчета?"

"-Страхотно. Супер си бабо."-Деймън тръгна да я прегръща, последван от брат си.

"-Ти си най-добрата баба на света."-Стефан я целуна по бузата.

Лиз видя, че Тайлър и Каролайн си хвърлят погледи и се усмихна леко:"-Добре деца. Да тръгваме. Тази вечер ще ви поглезя."

"-Майко!"-Каролайн я погледна строго!

"-Аз съм им баба. Имам пълното право на света да ги глезя. Да тръгваме момчета, преди родителите ви да са си променили решението."-тримата излязоха от магазина смеейки се.

В имението Майкълсън, Хейли посрещна съпругът си.

"-Добре дошъл Клаус. Къде беше?"

"-Бях при Илайджа. Трябва да поговорим! Момичетата вкъщи ли са?"

"-Не. Още са на училище!"

"-Чудесно!"

"-Слушам те!"

"-Наистина обичам теб и момичетата Хейли и не искам да развалям семейството ни. И много ме боли, че съм близо до синът си, а в същото време и съм далеч от него, но той си има баща и колкото и да ме боли от този факт, това не съм аз."

"-Сигурен ли си в това решение?"

"-Напълно!"-приближи се и я целуна.

Катрин влезе заедно със сестра си и се провикна:"-Прибрахме се."-видя родителите си и направи гримаса:"-Иуууу..."

Хейли ги поздрави:"-Добре дошли момичета. Как мина в училище?"

"-Чудесно! Катрин стана капитан на мажоретките!"

Клаус се засмя на дъщеря си:"-Където и да отидеш, гледаш да си номер едно."

"-Така е татко. Обичам да съм на върха и ми се отдава с лекота. Детронирах кралицата им."

"-Ами ти скъпа? Как мина твоят ден Елена?"-Хейли я попита.

"-Добре предполагам."

Катрин направи въздишка и каза с отгчен тон:"-С други думи-Скука."

"-Добре момичета. Отивайте да си пишете домашните, а с майка ви ще приготвим вечерята."

"-И да е без глутен!"-Катрин тръгна да се качва на горе по стълбите.

На Клаус му звъна телефона и щом видя кой го търси се намръщи.

"-Кой е скъпи?"

"-Шефката ми. Вика ме за консултация!"

"-Върви! Ще приготвя вечерята и ще те чакаме. Само не закъснявай!"

"-Ще се постарая."-целуна Хейли по бузата и излезе.

Ребека си събираше нещата където работеше приготвяйки се да се прибере от работа, когато я видя да се задава:"-О, не. Само тя ми липсваше сега."

Карлойн я погледна и скръсти ръце пред гърдите си:"-Кажи ми Ребека, Клаус знае ли за Деймън?"

"-Здравей и на теб Каролайн!"

"-Не увъртай и ми кажи истината!"

Ребека си закопча чантата и я погледна:"-Съжалявам Каролайн. Трябваше да му кажа. Просто не можах да го излъжа, а и дори да бях и двете, знаем че той не е глупак."

В болницата Мередит Фел, посрещна своя нов колега:

"-Здравей Клаус."- и му подаде една папка-"-От години се опитвам да диагоностицирам това момче, но не мога. Той от 8 годищна възраст влиза в спешното с все по нещо счупено. В началото си мислех,че е упражнявано физическо насилие над него, но разследването не го потвърди."

Клаус гледаше амнезата на Деймън и четеше всичките му резултати и веднага се досети какво му е и очите му отново се насълзиха.

"-А и не се сещам за друга причина, която може да причини такива счупвания."

"-Но аз да!"

"-Слушам те Клаус."

"-Той има рак на костите!"-очите на Клаус все още бяха насълзени.