Клаус слезе по стълбите само да се срещне с майка си очи в очи:

"-Майко, какво правиш тук?"

"-Сестра ти ми се обади и ми каза,че имаш нужда от помощ! Ако някой се стараеше повече,сега внуците ми нямаше да са болни!"

"-Ти се оправяй с това! Ще се върне вкъщи, когато въздуха бъде чист!"-Хейли си взе дамската чанта и я сложи през рамо и излезе от къщата.

"-Ама,че майка. Тя е много под твоето ниво сине!"

Клаус скръсти ръце пред гърдите си:"-Майко, моля те не обиждай съпругата ми пред мен! Между другото, защо отиде на първия рожден ден на близначките Салваторе?"

"-Сметка ли ще ми държиш?"

Точно в този момент Евелин слизаше по стълбите и зърна баба си:"-Бабо.."-тя се затича към нея .."-Радвам се да те видя!"

"-Аз също мила!"-Естер прегърна внучката си, след което се отдръпна от нея: "-Господи..Колко си пораснала. Превърнала си се в жена!"

Андрес и Нейт също като видяха баба си се затичаха по стълбите и викаха: "-Баба е тук! Баба е тук!"

"-Здравейте малките дяволчета!"-разроши им косите и се наведе да ги погледне в очите:"-Същите сте като баща ви. И той много ме ядосваше като беше на вашата възраст. Но това ще бъде нашата малка тайна."

Нейт я попита:"-Бабо, носиш ли бонбони?"

"-Нейтън!Доктора забрани да ядеш шоколад. Още си болен!"

"-Разбира се,че се нося. Що за баба съм ако не се нося любимите лакомства на любимите си внуци."-Естер бръкна в чантата си и извади два пакета с шоколадови бонбони и ги даде на близнаците.

Клаус извика:"-Майко!"-отиде и взе пакетите от ръцете на синовете си:"-Ще престанеш ли да ги глезиш? В момента те не трябва да ядат шоколад!"

Нейт и Андрес дърпаха баща си от двете страни за ръцете и хленчеха:"-Искаме си шоколадите."

Клаус погледна надолу и изръмжа:"-Престанете!"-точно зад него най-големият му син извика:

"-Татко!"

Андрес и Нейт не бяха виждали баща си така и се скриха зад Хенри и си подадоха само главите, а Клаус остави пакетите с бонбони на холната маса и излезе от къщата като тръшната врата след себе си.

"-Какво беше това?"-Естер попита озадачена.

"-Нищо бабо. Просто татко напоследък си е такъв. "-Хенри й отговори спокойно.

В Къщата на Елена и Деймън Салваторе.

Елена и Каролайн седяха на кожения диван в кабинета:"-Каролайн, какво става? Много си притеснена!"

"-Наистина съм притеснена Елена. Не съм мигнала цяла нощ!"

"-О, мила.. Съжалявам. Заради бебето, което изгуби ли?"

"-Не, не е това! Боли ме от загубата, но има нещо друго, което трябва да обсъдя с теб. Дъщеря ми е влюбена."

"-О, това е чудесно! Кой е щастливеца?"

"-Деклан Майкълсън!"-очите на Елена леко се разшириха от шок и изненада едновременно, а Каролайн продължи да говори:

"-Със Стефан разговаряхме и решихме да кажем на Елизабет истината за враждата ни със сем. Майкълсън, но не и без вашето позволение. Твоето и това на Деймън!"

"-Въпреки, че е Майкълсън ми изглежда, че Деклан е добро момче. Имаш разрешението ми скъпа."

"-Благодаря ти!"-Каролайн я прегърна.

"-Тук съм Джони.."-Стефан пребледня като видя ръката му, която беше цялата подута и Джон се опита да я скрие от чичо си, но опитът му беше неуспешен.

"-Не ме лъжи! Какво е станало с ръката ти?"-Стефан се приближи към племеника си и я взе в ръцете си, а..Джон извика от болката.

В този момент Деймън влезе в стаята на сина си следван от Девън и Блейк:

"-Какво става тук?"

"-Ти ли му причини това?"-Стефан гледаше брат си ядосано..

"-За какво по дяволите говориш Стефан?"-в този момент погледа му фокусира подутата ръка на сина му и пребледня.

"-Не, не чичо. Татко няма нищо общо с това!"

"-Джон, ръката ти е счупена? Кой ти е причини това?"

Очете на Джон се насълзиха и каза тихо:"-Г-г-г..Грейсън!"

"-Какво каза?"-Погледът на Деймън веднага се промени и излезе от стаята на сина си и извика с цялото гърло:"-ГРЕЙСЪН!"