Първият учебен ден в старата къща на Каролайн Форбс, Стефан синът й слезе по стълбите и влезе в кухнята като ме поздрави.

"-Добро утро мамо.".целуна я по бузата.

"-Добро утро Стефан. Къде е брат ти?"

"-Още спи!"

"-Шегуваш се?! Та това е първият учебен ден."-извика името на по-големия си син. "-Деймън!"

"-Късмет да го събудиш! Вече опитах."-взе си раницата и я сложи на рамо като дълго към вратата и се обърна към майка си-"-След училище отивам у татко. Не ме чакай!"

"-Добре скъпи. Приятно прекарване!"-След като синът й излезе, тя се въздъхна и се качи в стаята на по-големия си син и отвори плахо вратата и го видя да спи. Тя се приближи до леглото му и седна на ръба на леглото му като го погали по косата.

"-Деймън, скъпи. Време е да ставаш. Закъсняваш за училище!"

Деймън отвори очи и погледна майка си:"-Не искам да ходя. Там е пълно със сноби."Сложи една възглавница върху лицето си, а Каролайн дръпна възглавницата от него.

"-Деймън, моля те. Ваканцията свърши."

"-Мамо, може ли днес да не ходя у татко?"

"-Съжалявам скъпи, но днес сте при баща си и до края на уикенда. Това е разпределението на съда."

Деймън въздъхна тежко от мястото си, защото още не беше станал."-Но той се държи гадно с мен, а със Стефан се държи като с цар!"

"-Мисля,че си въобразяваш. Ставай и отивай на училище."-Каролайн се наведе и го целуна по главата и стана като излезе от стаята му и очите й бяха пълни със сълзи.

В старото ретро имене току-що се бяха преместили сем. Майкълсън или част от семейство Майкълсън. Навсякъде в къщата беше пълно с кашони и Катрин се ровеше из един кашон.

"-Боже..Къде са ми гримовете?"

"- Катрин, може ли поне една сутрин да не стане въпрос за теб или за гримовете ти? А трябва ли да слагаш един тон грим на лицето? Така си по-хубава!"

"-Какво ли ще разбираш ти зубрачке?!"-сопна се на сестрата си и отиде като отвори друг кашон и започне да се рови в него, а майка им Хейли току-що слезе по стълбите.

"-Момичета, не се карайте!"-подаде един несесер на Катрин."-Мила, това ли търсише?"

Катрин го взе от ръцете прегърна силно."-Благодаря ти мамо. Страхотна си. Ти си най-добрата майка на света."

"-Катрин, хайде. Ще изпуснем автобуса."

Катрин се отдръпна от майка си и погледна сестра си."-Наистина трябва ли да ходим с автобуса?"

"-Съжалявам принцесо ,но татко ти взе колата, затова че пропусна вечерния си час, така че."

"-Мамо, моля те. Обещавам, че няма да се повтори. В нов град сме и сме в ново училище. Трябва да направя добро първо впечатление."

"-Съжалявам Катрин. Знам,че баща ти е строг, но те обича. А ако искаш да си върнеш колата, изкарай добри оценки на входните тестове."

"-Добре, добре. Чао!"-Катрин хвана сестрата си Елена под ръка и двете излязоха кискайки се.

В градската гимназия, Деймън току-що беше дошъл и се здрависа с най-добрия си приятел-Джеръми."-Здравей Джеръми!"

"-Закъсня Деймън!"

"-Съжалявам, но.."-почеса се по врата-"-Може ли тази вечер да остане у вас. Не ми се ходи в татко."

"-Деймън, не бих ти отказал, но е средата на седмицата, а баща ти е кметът на града."

"-Страхотен приятел си. Няма що. Благодаря ти все пак!"-обърна се и не видя момичето, което стоеше зад него и се блъсна в нея. Катрин тъкмо си слагаше червило, когато го размаза по лицето си..

"-Хей.."-Тя изпищя и се обърна и загуби ума и дума като потока в сините му очи.

"-Аз..ъм..Съжалявам."-Деймън я заобиколи като влезе в сградата на училището.

"-Я виж ти!"- Сибил, главната мажоретка се приближи до Катринн "-Още не сме пристигнали и си хвърляш въдицата на сина на кмета!"

"-Извинявай, коя си ти?"

Сибил си сложи ръцете на кръста си и се надвеси над нея"-Ако не ти е ясно принцесо. Тук командвам аз!"

"-Не искаме проблеми! Хайде Кат!Закъсняваме."-хвана за ръка сестра си и се отдалечиха.

"-Защо го направи Елена? Можех да се справя и сама!"

"-Знам това. Но какво искаш? Татко да те накаже до живот ли?"

"-Уф.."-тропна с крак"-Мразя ,когато си права!"

"-Хайде да ти оправим грима."

Каролайн влиза в кабинета на бившият си съпруг Тайлър.

"-Трябва да поговорим!"

Секретарката му беше дошла след нея:"-Съжалявам г-н Локууд, аз.. Не можех да я спра."

"-Всичко е наред г-це Сомерс. Оставете ни сами!"

"-Да, сър!"-Джена кимна и излиза от кабинета, затваряйки вратата след себе си.

Тайлър тъкмо подписваш документи, когато вдигна погледа си и я погледна:"- Какво искаш Каролайн?"

"-Имам само един въпрос към теб!"

"-Слушам те!"

"-Защо търси попечителство над Деймън след като се държиш ужасно с него? И добре знам, че не може да преглътнеш факта, че не е твой син."

Тайлър си вдигна пръста-"-Тук грешиш!"-стана от това си и се приближи към нея: "-Аз бях там, когато той си пое дъх за първи път. Аз бях това бюро, което го държа за първи път в ръцете си, дори преди теб. Недей да ми казваш,че не е моят син!"

"-Но е усетил нещо Тайлър. Днес ми каза,че не иска да идва при теб!"

"-Ако е усетил нещо, не е заради мен, а заради теб!"

Джена влезе отново в кабинета:"-Извинете г-н Локууд, г-жо Форбс, но се обади г-н Салцман от училището. Деймън е пострадал в час физически."

"-Какво?"-Каролайн излиза от кабинета светкавично..

"-Отменете всичките ми ангажименти за днес."

"-Да сър!"

Тайлър следва Каролайн.

Клаус Майкълсън се чувстваше странно около това момче:"-Добре ли си?"-беше клекнал до Деймън и го преглеждаше.

"-Добре съм. Наистина."

"-Нека видя."-хвана му ръката, когато Деймън се сви от болка, но забеляза, че гледа някой друг-"-Какво има?"

"-Родителите ми!"

Клаус се обръща и щом ги вижда се изправи като погледна Каролайн в очите.