Стефан стоеше в кабинета на учителката, а пред него стоеше дъщеря му и си беше сложил двете ръце на раменете й и викаше с цялото гърло: "-Какво по дяволите става в това училище? Да не е училище за терористи?"

"-Г-н Салваторе, моля ви, успокойте се!"-Джена Сомерс се опитва да го успокои.

"- Да се успокоя ли? Това дете е престъпник. Настоявам да го изключите!"

В този момент вратата на кабинета на учителката се отваря рязко и Клаус влезе в него следван от сина си Нейт и той беше толкова бесен, колкото и Стефан: "-Синът ми е всичко друго, но не е престъпник Стефан!"

Андрес се беше изплашил от Стефан и щом видя баща си:"-Татко.."-затича се към него и го прегърна. Клаус го прегърна и го погали по главата:

"-Всичко е наред Андрес."-и погледна Стефан ядосано.

"-Не съжалявам за думите си Клаус. Синът ти тероризира дъщеря ми!"

"-Явно дъщеря ти не е толкова безсилна и невинна, колкото изглежда, защото тя не беше в медицинския кабинет, а синът ми!"

"-Господа, моля да се успокоите. Не трябва да си говорите така, особено пред децата!"

Стефан погледна ядосано учителката-"-Вие сте нова в града и не знаете историята на семействата ни, така че не се бъркате! Аз вземам дъщеря си днес и няма да я пускам в това училище, докато проблема с терористите не бъде разрешен. Хайде Блейк. Идваш с мен на работа!"-хвана дъщеря си за ръката и продължава към вратата, а Блейк помаха за довиждане..

"-Довиждане г-це Сомерс."

"-Аз също освобождавам децата си! Хайде момчета. Прибираме се!"

Когато Стефан и Клаус си тръгнаха, тя едва успя да си поеме дъх-"-Боже, какъв ден!"-Джена сложи лакти на бюрото си и си подпря главата.

В гимназията Елизабет се приближава към гаджето си:

"-Добро утро Деклан!"

"-Добро утро Лиз. Дай ми една целувчица!"

"-Полудя ли? Тук са сестритите ти и брат ти, както и братовчедите ми!"

"-Не ми пука! Много си красива!"-обви лицето й в шепите си и я целуна и точно в този момент Евелин минаваше по коридора и се спря когато ги видя:

"-Това Деклан ли е?"-гледаше ги как се целуват-"-Ама,че вкус има!"-в този момент в полезрението й попадна Джон и ги остави да се натискат и отиде при момчето, което видя.

"-Здравей Джон."-усмихна му се.

"-Здравей Евелин."

"-Ти знаеш името ми!"

"-Разбира се, че го знам. Ти си най-готиното момиче в нашия клас, но не знам защо говориш със загубеняка на класа?!"

"-Не е ли очевидно?"

"-Кое?"-звънеца би-"-Съжалявам, но бързам."

"-Чао-чао Джони!"

Деклан беше застанал зад нея и си подаде главата от рамото й: "-Някой май е влюбен!"-започна да се смее:"-Но той май не изпитва същото към теб сестричке."

Евелин погледна ядосано брат си: "-Млъкни! Той ще бъде мой!"

Деклан застана пред нея и си сложи едната ръка на гърдите си:"-Съжалявам сестричке! Забравих, че всичко което искаш го получаваш, но в този случай не мисля, че това ще стане."

"-Само гледай! Джон Салваторе ще бъде мой!"

Хенри слизаше по стълбите: "-Хей, почакай.. Ти си новото момиче, нали?"

"-Да, аз съм. Казвам се Лили Салваторе, а ти трябва да си Хенри Майкълсън!"

"-Значи си чувала за мен?"

"-От както съм тук, само за теб слушам. Ти си най-популярното момче в училище и момичетата се конкурират за да бъдат с теб!"

"-Е, явно репутацията ми ме е изпреварила. Какъв час имаш?"

"-История за напреднали в стая 216, но май се изгубих!"

"-Какво съвпадение? Аз също имам история в стая 216. Май ще сме в един клас!"

"-Това е супер!"-двамата вървяха по коридора и си говорих като се смееха.

Грейсън ги видя и застана пред сестра си-"-Стой далеч от сестра ми!"-удари с юмрук лицето на Хенри, а Лили извика:

"-Грейсън!"

Точно в този момент я погледна, докато Хенри си изритваше кръвта от устата си:"-Няма да позволи да те нарани. Той е подлец!"-целуна сестра си по челото и я прегърна.

В този момент Андреа се появява и помагна на брат си..

"-Хенри.."-тя прегърна брат си и потърка ръката си на гърба му да го успокой.

"-Добре съм, добре съм!"-Хенри успокой сестра си.